Как да гледаме абстрактно изкуство

Няма един верен отговор

Пред абстрактна картина много хора имат чувството, че трябва да разберат нещо, а не го разбират. Това е често срещано усещане и за него няма основание. Абстрактната творба не крие изображение, което трябва да бъде отгатнато, нито носи едно-единствено послание, което могат да разчетат само познавачите. Тя е съчетание от цветове, форми, текстури и жестове, а това, което се случва между нея и човека, който я гледа, е различно за всеки.

Карла го казва по-добре от нас:

Вярвам, че изкуството няма едно-единствено тълкуване. Всеки вижда нещо различно в една картина, открива в нея собствените си емоции и значения, които другите може би не откриват.

Творя свободно. Всеки е свободен да открие своята собствена история в това, което рисувам.

Karla

Започнете от това, което чувствате, а не от това, което мислите

Преди да търсите смисъл, обърнете внимание на първата си реакция. Творбата успокоява ли ви, или ви вълнува? Притегля ли ви по-близо, или иска разстояние? Напомня ли ви за някое място, сезон, температура? Няма грешни реакции. Ако не почувствате нищо, и това е валиден отговор: може би тази творба не е за вас, а някоя друга ще бъде.

Погледнете отдалеч, после отблизо

Една абстрактна картина обикновено има два живота. Отдалеч се вижда композицията: накъде водят линиите, къде е тежестта, има ли център, или всичко се разпръсква. В „Златна жила“ например златна ивица пресича платното по диагонал и му придава посока. В „Есенен прилив“ всичко се върти около центъра.

Отблизо се появява друга творба: релефът на боята, пластовете, малките случайности, материалите. Струва си да се приближите, докато видите текстурата, а после бавно да се отдръпнете, за да усетите как детайлите отново се събират в едно цяло. Снимките на детайлите на всяка творба служат точно за това.

Следвайте цвета, текстурата и движението

Ако ви трябва пътеводна нишка, задайте си три прости въпроса:

• Цвят: кои цветове преобладават и кои се появяват само в малки докосвания? Топли ли са, или студени? Има ли цвят, който сякаш излиза напред?
• Текстура: гладка ли е повърхността, или релефна? Блести ли, или е матова? Иска ли ви се да я докоснете?
• Движение: погледът спира ли на едно място, или нещо го води от една страна към друга? По права линия, по диагонал, в кръг?

Това не е тест. Това са просто начини да забавите темпото и да гледате по-дълго от няколкото секунди, които обикновено отделяме на едно изображение.

Говорете за това, което виждате

Да гледате творба заедно с друг човек е добър начин да откриете повече. Кажете на глас какво виждате, дори да ви се струва малко: „това ми напомня за морето“, „тук сякаш има светлина“. Ще забележите, че другият вижда различни неща и че никой от двама ви не греши. Не е нужен специализиран речник. Простите думи са достатъчни и често са най-точните.

Оставете творбата да се променя заедно с вас

Картина, окачена у дома, ще бъде гледана сутрин и вечер, в добри и в лоши дни. Нормално е това, което виждате в нея, да се променя. Може след седмици да забележите форма или цвят, които са били там от самото начало. Това е едно от най-хубавите неща в живота с оригинално изкуство: творбата не се изчерпва.

Ако някоя от творбите на Карла ви остане в ума, върнете се към нея, разгледайте детайлите и си я представете на своята стена. Останалото зависи от вас: всеки е свободен да открие своята собствена история в това, което тя рисува. Можете да опознаете художничката по-добре на страницата За Карла.